Пътят от инвитро процедурата до сбъдването на най-съкровеното желание: да държиш своето бебе в ръце. Тук ще споделям всяка стъпка от това вълнуващо и предизвикателно пътуване – от подготовката и процедурите, през надеждите и трудностите, до онзи специален момент, когато най-накрая всичко си струва.
Име: Лена
Възраст: 32
Местоживеене: Пловдив
Без да изпадам в излишни подробности коя съм, каква съм, направо ви давам това, за което сте тук, а именно систематизирана информация за дългия и трънлив път, наречен инвитро. Правя този блог с желанието да спестя, ако ще и на една жена, часовете, които аз съм прекарала по форумите, в гледане на влогове и изобщо в опитите да събера всякаква информация за това, което ме очаква. И не се залъгвайте... вероятността докторите да седнат и да ви обяснят подробно в какво се състои цялата процедура, клони към нула (нормално е, разбирам ги, няма как с толкова много пациенти), затова се надявам да мога да бъда полезна 😊.
Лошият ми късмет започна, още когато бях на 22 (лошият ми късмет си е по рождение ама да речем, че започна да става особено лош, когато бях на 22 😅) Забременях извънматочно. Две черти на теста за бременност - и цялата ми реалност се разклати. След като едва не се стигна до фатален край, равносметката е една тръба и половин яйчник по-малко.
Минаха няколко години и неволята пак ме споходи, този път с 4 см киста и притеснително висок туморен маркер. След нови мъки по болници и доктори, равносметката тук е още половин яйчник и може би още една тръба по-малко...
25.01.2016
Лошият ми късмет започна, още когато бях на 22 (лошият ми късмет си е по рождение ама да речем, че стана особено лош, когато бях на 22 😅). Забременях извънматочно....
