Днес свалихме конците. Очаквах да е много гадно, такива спомени имах от предните операции. Но явно просто на хората не им се е занимавало да са по-деликатни. Моята докторка действаше толкова внимателно, че буквално нищо не усетих. Трябваше да продължа да си пръскам с Цикатридината докато свърша опаковката и после 6 месеца да мажа с крем за белези. Обсъдихме и с нея нещата за кърмата. Тя пък ми каза, че при нея чаят за кърмачки е имал обратен ефект, та сега не знам да го пия или не. Даде ми и зелена светлина да започвам упражнения. Предвид, че оня ден, като отивах към болницата, паднах за втори път в рамките на месец-два, май беше крайно време да се захващам. Нито краката, нито гърбът ме държаха. Гърбът не ми позволяваше да стоя права повече от половин-един час, без да трябва да си полегна, а краката ми се подгъваха като ходя.