Аз бях човекът с най-минималистичен списък с покупки за бебе. Почти всяко нещо ми се струваше глезотия, без която нашите майки и баби все пак са успели да ни отгледат и съответно от която нямам нужда. Няма и месец, обаче, след като се прибрахме всички вкъщи, стопих лагерите на дебитната ми карта. Вече съм собственик на неща, които се заричах, че няма да купувам, като слинг, електрическа люлка, нагревател, машинка за бял шум и какво ли още не. Склонна съм да похарча пари за всичко, което би могло да ми спести време, нерви и безсъние. Кризите обикновено са през нощта между 22:00 и 3:00, когато таткото или спи или е на работа в клуба и аз трябва да се спасявам сама с две ревящи деца, които се успокояват единствено от вземането на ръце. А моите ръце са две. Чакаме посещението при ортопеда, за да даде разрешение за слинга и люлката дойде днес, така че предстои да разберем дали ще бъде одобрена.