Пристигам 20 минути преди часа ми. Пред кабинета има само една жена. Това е хубав знак…"Няма да чакаш 2 часа" - казвам си. Регистрирам се и сядам да чакам. През това време идва друга жена, която също има час за 15:00. Добре…защо ги пишете така тия часове?! Поне се радвам, че съм се регистрирала преди нея. След около 10 минути, докторът се подава и я вика. Ама вие сериозно ли? Защо?! След няма и минута повикаха и мен. Познатият вече репертоар:
- Съблечете се и изчакайте.
Вече знам, че няма нужда да протестирам. Събличам се, сядам и чакам. След около десетина минути, докторът дойде, прегледа ме и, въпреки очакванията ми, ми обърна внимание. Няма да лъжа, бях изключително нетърпелива да започваме вече. Но спермограмата на мъжа ми не предразполагаше към това. Обясних, че не сме спазили срока и, че предстои да правим нова. Но, колкото и да се надявах да няма нищо вярно в резултатите, докторът каза, че дори и да сме го спазили едва ли ще има толкова драстична разлика. С две думи, спазили, неспазили, нещата наистина не са добре. Отново ми потънаха гемиите, "Спокойно!" - казвах си, "Всичко ще се оправи.".
Написа ми на едно листче някакъв хормон, който мъжът ми трябвало да изследва и да му изпратя резултатите. Ако стойността била над 8, можем да започваме с моята стимулация. Ако се окаже под 8, ще трябва да му се бият някакви инжекции и да пие добавки около 2 месеца. Благодаря и си тръгвам. Вървя към вкъщи и се опитвам да съм положително настроена. Повтарям си (вече ми е като мантра), че за рождения ми ден (на 9 юли) ще съм бременна с близнаци. Нека видим колко работи силата на привличането 😄.
