Мина и този месец на пиене на хапчета. Ставам в 5:30, спала съм 2-3 часа, едвам гледам, но съм развълнувана, че най-накрая дойде време. Тръгвам към доктора и се моля всичко да е наред и да може да преминем към трансфер вече. Вървя си аз и грам не се усещам, че днес е празник и почивен ден. Стигнах до кабинета иии....заключено. Започвам да оглеждам вратата, да надничам вътре, изваждам си и телефона да погледна. Офф....сериозно ли не погледнах каква дата е днес. Седнах на стълбите пред кабинета, колкото да ми мине раздразнението и да тръгвам обратно, през това време, обаче, излезе една сестра. Засилих се към нея да попитам ще работят ли днес. Не само, че няма да работят, ами и доктор Минев е в отпуска до края на месеца. Направо все едно шамар ми удари. Още един месец чакане. Прибирам се с такава горчилка в устата, че чак ми идва да заплача вече. Реших да не го притеснявам днес, а да му звънна утре да попитам трябва ли да правя нещо, докато го няма.
