Познатата вече процедура: ставане в 5:30, пристигам пак първа към 6:30, чакам до към 8:00. Сядам на магарето.
- Кой ден си?
- 16-ти.
- Пиеш Естрофем нали?
- Не.
- Как не?!
- Ами вие не сте ми казвали да пия нищо?
Иии стана ясно, че сме стигнали до поредното объркване. Когато ходих да ме види доктор Петров, той ми беше изписал лекарствата за подготовка за трансфер, но нали после ми се обади и каза да не пия нищо, да изчакам Минев да ме види. Да де, ама те в компютъра си стоят и той се е заблудил, че съм ги започнала.
- Веднага отиваш в Селената да ти пуснат прогестерон и LH и като излязат ми се обаждаш.
Ако изследванията са добри, ще правим трансфер този месец, иначе ще остане за следващия. Човекът се извини няколко пъти за недоразумението, няма какво да се сърдим, нищо фатално не е станало, но честно казано не ми се иска да чакам още един месец.
Хващам такси, отивам в Селената, давам кръв (54лв за спешна поръчка) и се прибирам. Умряла съм от студ, боря се упорито със съня, предвид че съм спала 2 часа и искам само да се гушна в леглото и да заспя, но след около час ще излязат резултатите и трябва да звънна на доктора.
Готови са, звъня му, казва, че са добре и ме пита мога ли да се върна за някаква вливка. Охх...ами връщам се какво да правя 😅.
Слагат ме на система Интралипид за около 30 минути (86лв). Изписват ми Магнерот, Естрофем, Фраксипарин, Преднизолон, Дузодрил (55.10лв) и трябва да се върна в петък за преглед.
Прибирайки се, докато пресичах н една пешеходна пътека, до мен мина една възрастна жена и подминавайки ме ми каза:
- Радост те чака!
В първия момент въобще не асимилирах какво се случи, какво ми каза, на мене ли го каза. Но го чух точно като се разминаваше с мен. И така се ухилих от щастие, че чак ми идваше да се разплача. Не съм толкова суеверна, но наистина ме заля радост и надежда, че всичките мъки са си стрували.
