Чакам си близо 2 часа вече пред кабинета и потрепервам от нерви. Притеснено ми е дали няма да се обърка нещо пак в последния момент.
Всичко е добре. Утре в 11:30 в NewLife за трансфер. Тръгвам си от кабинета ухилена като зелка. Наистина не мога да повярвам.
Надявах се да спрем или поне намалим лекарствата, но повечето остават до датата на теста. По принцип съм човек, който е почти веган, чете етикетите в магазина, използвам по възможност натурална козметика и продукти, не съм от фанатиците, които с живота си застават срещу лекарствата, но като цяло ги избягвам. Сега като се замисля с колко химии ме натъпкаха последните 7 месеца, направо лошо ми става и живея с неприятното чувство, че това все ще се отрази някъде след време (освен, че ми окапа косата). Но както се казва, целта оправдава средствата. Утре всичко ще добие смисъл (дано).
