Искрено се надявам това да е единствената равносметка, която ще напиша и да закрия тази секция от блога. Знам, че има много по-тежки и трудни случаи от моя, че немалко жени се борят с години и плащат много по-висока цена от нашата. Но ми се иска да кажа, че си извървях трънливия път и сякаш вече си чакам наградата: за нервите, за парите, за времето, за сълзите и разочарованието, за всичките часове в болници и кабинети, за загубената ми отдавна свян пред десетките непознати, които ме гледаха и бърникаха, за всичките изпити лекарства и направени инжекции ии за загубената ми коса (R.I.P. 😅). Ще се въздържа от благодарствена реч към мъжа ми и близките ми, които ми изтърпяха стоически мрънкането през тези 7 месеца, те си знаят, че съм безкрайно благодарна 💜.
Иии така...сега си чакам двете чертички с двете близначета и почваме да се вайкаме как ще изкараме следващите 9 месеца 😄👶👶
