Хистеросалпингографията или с прости думи казано цветна снимка, представлява процедура, при която се вкарва контрастно вещество в маточната кухина и се проверява дали маточните тръби са запушени (и ред други неща, за които не съм наясно, при мен трябваше да проверим дали останалата ми едничка тръба е проходима). Доколкото се информирах, масово се прави под пълна упойка, но има места, където я правят и без. Предполагам е по желание на пациента. Аз предпочитам да си спя 😄.
Отново бяхме в Селената. Първо ме пратиха в манипулационната да ми вземат кръв за някакви изследвания и да ми поставят абокат за упойката. След това трябваше да проведа доста подробен разпит с анестезиоложката и като казвам подробен, наистина е подробен. Трябва да си изпеете и майчиното мляко. Питаха ме, кога ми е бил първият цикъл…на 30 години съм за бога, мога ли да помня такива неща 😄. Както и да е…разпитват те и те оставят в една стая да се преоблечеш (дадоха ми нощничка) и да си полегнеш, общо взето (понеже чаках повече от половин час да ме извикат).
Повикаха ме най-накрая, сложиха ме на едно легло и преди да се усетя, вече се събуждах в стаята. Нищо не усещах, нищо не ме болеше, виеше ми се малко свят от упойката. Оставиха ме да си лежа, предложиха ми кафе/чай и кроасан. Много бяха мили.
Наблюдаваха ме половин-един час дали всичко е наред, дадоха ми резултата и ме пратиха с него при лекуващия ми лекар (процедурата е скъпичка, снимката е 370лв и 40.50лв се заплаща за кръвните изследвания, т.е 410.50лв общо).
Седнах да чакам, имаше доста хора, но бях много въодушевена, че най-накрая ще се срещна с доктора и ще получа някаква яснота. Чаках около 2 часа, накрая ме повикаха. Докторът вече беше проверил резултатите и още преди да седна ме застреля като от реклама на лекарства с информация. С две думи, каза ми, че имам хидросалпингс, т.е. че тръбата ми е запушена и пълна с течност и, че трябва да се острани. Гледам го, мигам и се опитвам да асимилирам петте изречения, които ми е изстрелял в рамките на 10 секунди.
- За операция ли говорим в момента? - питам аз.
- Да, другата седмица удобно ли ти е?
Супер…четвърта операция. Окопитвам се и започвам да си задавам въпросите - това безкръвна операция ли е, колко време ще ме държат, какво мога да очаквам после, какво значат резултатите на мъжа ми и изобщо ще имаме ли деца или не. Много претупано ми се отговори на всичко, за мъжа ми ме изпрати при друг доктор, заяви ми, че по естествен начин не мога да имам деца, но с инвитро имам добри шансове и отново ме попита кога да ми насрочи операцията. Наясно съм, че пред кабинета чакат още 20 човека и, че не може да обърне внимание на всички и все пак…исках просто повече информация какво ме очаква от тук нататък…почувствах се като номерче…поредната бездетна жена. Ясно беше, че повече нищо няма да ми обясни, казах му, че трябва да го обсъдя с мъжа си и, че ще му се обадя и си тръгнах с ясното съзнание, че повече няма да стъпя тук.
