Накрая остана само ендометриалната биопсия. Тя много се забави (не че нещо се получава бързо при нас), но нямаше как да я направим, докато съм на лечение за микоплазмите. После се оказа, че периодът не е подходящ (изчислява се по цикъла) ии реално я направихме средата на ноември. Няма да ви лъжа, далеч не е най-приятното нещо на света, но съм минала и през много по-страшно. Реално трябва да ви пъхнат една дълга тръбичка в матката и да разранят малко стената, за да вземат материал. Трябва да не сте пишкали преди това, защото през мехура гледат на ехографа (както при трансфера). При мен тръбата не влезе от първия път, поне стана от втория. А самото “човъркане” вътре се усеща като болезнен цикъл, нищо фрапантно, отнема 2-3 минути, но пак да кажа не е особено приятно.
Резултатите излизат след около 10-14 дни. Когато ги видях, щях да се гръмна. Честно! Хора…пак имам някакви си -плазми. Направо ми писна. Вече за четвърти път ще ги лекуваме. Мъжът ми ги няма, не са от него, не, нямам любовник просто си ги нося и развивам през месец-два и това е. Тук фрустрацията ми, че отново ще съм на антибиотици и, че отново ще загубим около месец, вече мина нормалните граници и обсипах горката ми докторка с въпроси за всички възможни или невъзможни “причини”, за които мога да се сетя, поради които това нещо не иска да се разкара от мен: “Ама може ли да е от тампони, ами от менструална чашка…аа сетих се, използвам кастилски сапун, дали не влияе на ph-то и т.н.” Не…нищо от тези неща не е, просто при мен били “упорити”. Хубаво де, ама моята упоритост да ги изгоня, вече се изпари…да ги оставим да си живеят там и да приключваме с този въпрос.
