Ще си призная, пиша този пост няколко дни след развилите се събития, понеже бях твърде афектирана, за да го направя на деня.
Бях доста нервна преди последния преглед (на 2.06), предвид, че бая си се възползвах от дадената ми свобода и започнах да си чистя и подреждам малко от малко в нас и се притеснявах да не съм си скъсила шийката или нещо такова и да ме вържат пак за леглото.
За щастие всичко беше много добре, освен казусът ни от ден едно с по-големите бебоци и препоръча идните дни да отида да направя отново обременяване с глюкоза. Хич не съм във възторг от това двучасово изследване ама ще ходя, какво да правя.
Иначе похвалих се, че най-накрая съм качила +- килограм и половина, коремчето ми, както го нямаше, сякаш от раз се изду, та констатирахме и това, спираме свещите изцяло, пуснах си и болничен, нахока ме да не изоставам с телешкия бульон и това беше общо взето на прегледа.
Минават два дни и събирам воля да стана рано и да отида умряла от глад на въпросното изследване. Надявах се да се държа мъжки, но 5 минути след като изпих сиропа, ми падна кръвното и ме заведоха в стая с легло да си легна 😅. Мисля, че съм обяснявала предния път какво представлява, но нека го има и тук: отивате гладни и жадни, вземат ви кръв и ви дават да изпиете една чаша сладък сироп. Първия път нищо не ми стана от него, но ето, че сега не ми се отрази добре, което казаха, че е нормално. Изчаквате един час, там в лабораторията, защото трябва да сте в покой, и пак давате кръв. И същата процедура се повтаря на втория час.
Резултатите бяха готови след два часа, изпращам ги на докторката, а междувременно, докато ми отговори, ги пускам и в chatGPT да видя какво е положението. Каза ми, че всичко е много добре и няма нищо притеснително. Облекчена и доволна, зачаках и потвърждение от докторката. Но уви, такова не дойде. Получих следното: Не съвсем, да се чуем днес около 17 ч. Мамка му…нещо не е наред. Ии зачаках мъчително присъдата.
Към 17:30-18:00 ми се обади и ми обясни, че нещо си в кривата не й харесва и е най-добре да спрем и плодовете. Господи, не и портокалите ми…единствената ми останала радост в живота в момента. Спираме плодовете, спираме царевица, лютеница, кетчуп, абе въобще всичко с осезаемо количество захар. Засега няма да спираме картофи, теста и ориз, не е изключено да се наложи за в бъдеще, но да съм минела на пълнозърнестите варианти, което не е проблем, предвид, че основно такива консумирам. Ако много, много, много преритам за плодове, нека да са ягоди/череши и половин час преди това да изпия чаша вода с лъжица оцет или кисело мляко с канела. Вика можеш да си хапваш пържени картофки примерно, отговарям, че не ям пържено по принцип, но тя настоя, че било полезно в моя случай и бивало да си хапвам мазничко. Охх..в коя вселена не яж плодове, яж пържено звучи ок 😅.
Срам ме е да кажа колко време си поревах да си оплача портокалите…и дините, които със сетни сили чаках вече…и гроздето…и малиновото сорбе, което си правя… Не знам как ще се справя още 5 месеца без грам сладичко 🥲.
За лютеницата също малко ме заболя, понеже любимата ми храна от дете е спагети със сирене и лютеница (don’t judge 😅), но там поне намерих алтернатива в лицето на кетчуп без захар.
Ии това е…измрънках си го цялото в доста по обран вид, смея да твърдя, отколкото, ако го бях написала в деня на събитията 😅. Сега започвам да броя дните и да се моля волята ми да издържи.
