Лошият ми късмет започна, още когато бях на 22 (лошият ми късмет си е по рождение ама да речем, че стана особено лош, когато бях на 22 😅). Забременях извънматочно. Две черти на теста за бременност - и цялата ми реалност се разклати. В този момент от историята ми влиза един препоръчан гинеколог. Макар и част от мен силно да искаше да стане млада и хубава мама, студентският ни бюджет не го позволяваше, нямахме пукнат лев. Гинекологът ми обясни, че има “някаква бременност”, каквото и да значи това, и че трябва да пия едни хапчета за един месец и после да се върна да видим дали бременността "се е хванала", отново, каквото и да значи това 😅.
Мина месецът, върнах се и отново ми каза същото нещо: има някаква бременност, ама не съвсем. На този етап се чувствах изцяло загубена в този лабиринт от медицински събития и мистична бременност. Последната дума се даде на кръвните тестове и присъдата беше, че явно тая бременност се беше "хванала". Когато ги взех се обадих на доктора и си запазих час за по-следващия ден, за да видим как да я "отървем". Но сюжетът се усложни.
Вечерта получих кървене. Тъй като цикълът ми си идваше и отиваше, когато си решеше в този период, реших, че е той. На другия ден се събудих с лека болка в корема (точно като менструална болка) и не обърнах внимание. Час-два след това обаче, вече бях в истинска агония, гърчех се и ревях от болка. Приятелят ми се обади на бърза помощ. Хората били така любезни да му кажат да си хванем такси, че видиш ли щяло да стане по-бързо. Ама какво такси, ние нямаме 1 лев, буквално 😂! Започна да звъни на негови приятели, които имат кола (бедни студенти бяхме, казвам ви...кой има пари за коли). Едно от момчетата, като неочакван обрат в най-тъмния час, дойде да ни вземе. В смесица от ходене и влачене, успях да стигна до колата. Пред спешното, естествено, беше пълно, братята роми, ако не знаете, са все в спешни ситуации. Седнахме да чакаме и чакаме....и чакаме...
"очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
...Ще да загине и тоя юнак..."
Но явно ми е било писано да поживея още малко. Дойде и моят ред. С мъка се изправих и влязох.
- Добър ден!
- Добър ден!
Преди да се усетя се оказах с чаша в ръка, поръчка за кръв и урина и пред-диагноза апандисит. Викам - Хора, има вероятност да съм бременна!
- Ти остави на нас да преценим бременна ли си, не си ли!.
Боже, каква урина...то се лее кръв. Влизам за кръв, питат ме - Носиш ли урина? - викам - Тече кръв за Бога, нищо друго не мога да ви дам. -Добре, добре, сядай да ти вземем кръв.
Събуждам се...в стая? Ама не моята...?! Примигвам и се чудя къде съм. До мен едно момиче, държи ехограф, гледа ту мене, ту монитора. Пак мене и пак монитора. Явно съм припаднала.
- Ей сега се връщам... - стана и хукна преди и да помисля да кажа нещо. Влиза с видимо по-опитна лекарка.
- Абе момиче, коремът ти е пълен с кръв, - заявява още преди да е седнала - трябва да те оперираме веднага!
- Ами добре! - отговарям почти неадекватна аз...какво мога да кажа.
Вече сме в манипулационната, пременили са ме в операционна рокля и започват с въпросите и бумащината. Докторката си пише, а пред очите ми настава нощ. Предупреждавам, че ще припадна. Докторката казва на сестрите бързо да ми влеят система, че трябвало да си разпиша документите. Подават ми лист след лист, подписвам колкото мога без да знам и да ме интересува какво, обръснаха ме с тъпа самобръсначка, един Господ знае коя употреба, и ме закараха в операционната. Вързаха ме на магарето, вече виждам как маската тръгва към мен...
- Най-накрая...сладък сън 😌! - ЧАКАЙТЕ БЕ! Не е подписала всичко! - крещи една сестра, нахълтвайки в операционната с един лист хартия. Отвързаха ме, подписах, вързаха ме и ме приспаха.
И ето ме, събуждам се след операцията, като възкресен герой. Болеше… болеше много. Намерих сили само да попитам ще имам ли деца и щом ме увериха, че всичко е наред, ги помолих да ме приспят пак. Но нещата не бяха наред. Бях с извънматочна бременност, тръбата се беше спукала и съм получила вътрешен кръвоизлив. Загубила съм около литър кръв. Казаха ми, че ако съм се била замотала още малко, можело и да е късно. Резултатът: една тръба и половин яйчник по-малко.