С цикъла ми взеха да се случват много странни неща. Ту не идваше, ту като дойдеше стоеше по 20 дни. Гинеколожката ми беше в отпуска, затова отидох при друга. Обясних й, прегледа ме, каза, че съм си съвсем наред - вероятно просто стрес. Изписа ми хапчета, които да пия един месец и да отида пак след това (дежавю?).
Цикълът ми продължи да се държи като капризна поп-звезда, затова изчаках моята лекарка да се върне. Когато ме погледна на ехографа, се ужаси - имам киста с размерите на мандарина (5см)!
- Не си ли се гледала досега? - попита ме тя. Обясних, че преди няма и месец съм била при нейната колежка в кажи-речи съседния кабинет. Назначи ми туморен маркер за следващия ден и ми каза да се подготвя за операция. Чудно!
Когато резултатите излязоха й се обадих. Каза ми, че маркерът е притеснитело висок и да отида веднага при нея. Колкото и да не ми се искаше да вярвам, се подготвих за най-лошото. Отидох при нея, обясни ми ситуацията и за какво трябва да се подготвя и ми препоръча няколко специалисти.
Първата спирка беше при доктор Амалиев. С такова невъзмутимо спокойствие ми се обясни, че може да се наложи да ме изтърбушат като агне, че останах без думи. В действителност маркерът бил висок, но без биопсия не може да се знае. Тоест, лягам на масата, режат от тумора, изследват го и ако е рак - махат всичко. Запазих хладнокръвие в кабинета, но в момента, в който излязох, рухнах. Не може да е вярно…няма как да е вярно! Трябва да попитам още някой.
Запазих си час при доктор Коларов. Да, всичко беше вярно, но човекът ми се усмихна и ми каза “Нищо ти няма, всичко ще е наред!”. Срещу мен стоеше човек и ме гледаше като човек, не като номерче. Реших, че ще се оперирам при него. Преди да ме приспят ми обеща, че няма да маха нищо ако не е наложително. Събудих се в стаята иии отново исках да умра. Защо изобщо ме събуждате…ако не от болка, ще умра от глад и жажда.
Резултатът: не е рак, но пак е лошо, половин яйчник по-малко и тръба, която в следствие на възпаление от кистата, най-вероятно ще остане непропусклива, т.е май току що загубих шанса си да забременея по ествествен път, но на фона на голямата картинка е по-малкото зло…въпреки всичко, все още имам шанса да имам деца.
