Ии всичко се сгромоляса. И въпреки че имах някакви неприятни усещания между двата прегледа (някак си ми тежеше, усещах някакъв натиск ниско долу), пак ми дойде като гръм от ясно небе. Шийката ми се е скъсила - хем рязко, хем с много. На 19-ти юни при последния преглед беше 30мм, на 2-ри юли стана 20мм, при норма от поне 25. В началото може би не асимилирах сериозността на ситуацията, но след като ме изпратиха към болницата веднага след прегледа, постепенно взех да рухвам психически. Хоспитализацията ми беше в Пълмед - 3 нощувки, сиреч 4 дни. Трябваше да ми правят вливки с магнезий, които да успокоят матката и да предотвратят последващо скъсяване на шийката.
Първо ме прегледаха и оправихме документите. Има такса от 70 евро за хоспитализацията. Настаниха ме в тройна стая с още две момичета. Докторката ми дойде още същия ден да ми се скара общо взето, че съм си повдигнала леглото и работя на лаптопа 😅. Натърти ми, че трябва да стоя ЛЕГНАЛА…не седнала, не полулегнала, изцяло легнала и по възможност на една страна, иначе пак се оказвал натиск върху шийката. С две думи освен да гледам филми и да си цъкам на телефона, друго май няма да мога да правя. Надявах се да мина метър и да ме пускат да се прибирам след вливките, ама не ме огря. Приеха ме в четвъртък към 15-16:00 и се оказа, че трябва да остана до 16:00 в неделя, въпреки че последната ми система беше в събота 🤷🏻♀️.
Нещото, от което съм най-възмутена е храната. Не че някога ми е харесвала болничната храна, но съм лежала в болници само след операции и съответно съм била на захранване и на някакви леки храни. Сега сме 3 бременни жени в стаята, всяка в различен стадий (в 3-ти, 5-ти и 9-ти месец), едната с гестационен диабет, другата (аз) с риск от гестационен диабет, но и трите с нужда от качествена, хубава и достатъчна храна. И даже не броя това, че съм вегетарианка, айде това си е мой “каприз”, но аз където ям малко и нямам никакъв апетит щях да умра от глад с тези порции, какво остава за другите момичета, които си хапваха. Закуските бяха: 2 филии бял хляб с кубче масло, което не стигаше дори едната да намажеш, и 3 резенчета някакъв шпек салам(1-ви сутрин)/2 резенчета шунка (2-ра сутрин), мини пастет и кубче топено сирене (3-та сутрин). Бях в потрес как може в болница да дават сурово месо и меко сирене на бременни жени - неща, които е всеизвестно, че трябва да се избягват. Момичето с диабет пък не трябва да припарва до бял хляб. Обяд: филия бял хляб и гювеч със зеленчуци (1-ви обяд)/пилешка супа (2-ри обяд)/третият така и не го погледнах, понеже се оправях да си ходя. Вечеря: филия бял хляб с двойка кебапчета с лютеница (1-ва вечер)/грах с пилешко бутче (2-ра вечер)/ леща яхния (3-та вечер). Всичко изброено в някакви детски порции. Без междинно хранене, без плод, без зеленчук, без яйце, сирене или нещо такова 🤦🏻♀️. Аз съм за 3 дни, все тая…ами тия момичета щяха да стоят по седмица-две. В крайна сметка отписахме тяхната храна още на втория ден ии разчитахме на това, което са ни купили/донесли (предимно донесли, защото то наоколо няма и откъде да си купиш нещо свястно).
От персонала като цяло не мога да се оплача. Сега, имаше си и сопнати персони (навсякъде ги има), но повечето бяха мили и отзивчиви, когато ги повикаш. Но относно условията, съжалявам, но това не ми дава усещане за частна болница. Единственото, което ми дадоха е нощница. Оказа се, че трябва да си носим сапун и тоалетна хартия 🤷🏻♀️, даже в държавната като съм била не съм носила такива неща. Ако можех да избирам едва ли бих раждала тук, но в крайна сметка докторката ми работи с тази болница, така че за другия път се запасявам яко с храна и принадлежности и така.
Та, мисля да приключвам с темата за болницата, отнесох се и без това. Два дни след като ме изписаха, отидох на преглед да проверим шийката. Стабилизирала се е (беше 27-28мм), което, както ми обясниха, не значи, че се е удължила, това нямало как да стане, а просто се е отпуснала от лечението и няма да правим серклаж. Тя докторката поначало още беше много против серклажа - обясни ми, че може да доведе до инфекции, възпаления, дразнене и като цяло има вероятност и повече да навреди, отколкото да помогне, но ако ножът беше опрял до кокала, щяхме да шием, макар и да сме закъснели. Та хем си отдъхнах малко, хем съм мега паникьосана като знам още колко време имам. Цялото преживяване много ме разклати психически. Отне ми няколко дни рев, за да се събера поне отчасти и да намеря сили да продължа да отмятам дните. Вече оставам изцяло на легло, без право на обжалване. Разрешено ми е ставане само за тоалет и тоалетна. Горкият ми мъж…всичко пада върху него вече - готвене, чистене, пазаруване. А за мен остава да броя дните…
