22 седмица. Със сигурност не отивах с ентусиазма, с който отидох на първата 😅. Вече бях подготвена, че ме чака стрес и мълчание. Аз едно, че подраних, защото мислех, че пак ще взимаме кръв и ще попълваме документи, ами имаше и закъснения отново, та ми се събра час чакане, което допълнително ме изнерви, предвид, че трябва да лежа. Когато ми дойде реда, от вратата ми се накараха защо не съм си записала двоен час…ами докторката ме записа, откъде да знам колко часа е запазила 🤷🏻♀️. Та легнах си, насочих си вниманието към монитора и колкото и да си повтарях, че няма да се притеснявам, когато докторът прекара “притеснително” много време да оглежда сърцето от всички страни, отблизо и отдалеч и пак отблизо ии уж продължаваше, но пак се връщаше, взе да ме избива пот и не метафорично. Дали от това или защото се бях застояла по гръб повече време, но започна да ми причернява и усещах как ще припадна. Спрях да гледам монитора и се фокусирах да дишам (което ми е безумно трудно, но за това по-късно), но предвид, че нямаше подобрение, предупредих доктора, че може да припадна, но той да си работи. Той ме накара веднага да се обърна на една страна и за секунди ми мина, така че най-вероятно е било от притискането на аортата (малко уточнение: лежането по гръб след 20-та седмица притиска аортата и долната празна вена, което намалява притока на кръв към сърцето и може да доведе до световъртеж, спад на кръвното налягане и намалено снабдяване на бебето с кислород).
Естествено, че и малките зверчето не искаха да кооперират 😅. Отново ме пратиха да се разходя и да се върна. Момчето, така и не ръчи да си покаже лицето. Искаха пак да ме пратят да се разхождам, но вече много се притеснявах колко време се размотавам извън леглото и помолих да мина следващия път, когато идвам. Но уж не било фатално и да не я огледаме тази част. Всичко е наред с бебоците. Измерихме и шийката, беше 26мм - ще имам 2-3 дни спокойствие (само толкова ме държи 😅).
Тръгнах си, вече бях на касата да плащам, когато докторът отново ме върна, че трябвало да измери още нещо. Момчето имаше последен шанс да се покаже, но не го прие. Следващата ще я правим в 30-та седмица, като ми натърти да си запазя двоен час 😅.
П.С. Да си помрънкам малко и за симптомите на втория триместър 😅. Споменах, че имам проблем с дишането. Ами…голяма мъка стана. Знаех, че ще настъпи този момент, но не очаквах толкова рано. На моменти чак се паникьосвам, имам чувството, че ще се задуша. Просто не мога да си поема въздух като хората. Особено след като се наям, става ад, та започнах да си хапвам бавно и по малко. Общо взето си изградих режим на хранене, с който да се успокоявам, че поне до някаква степен си набавям всичко необходимо: закусвам две пълнозърнести филии с хумус, котидж, авокадо, домати и семена, обядвам някаква манджа - бобови / супа / картофи / киноа / ориз / паста…нещо от този сорт и вечерям 3 бъркани яйца със салата като през целия ден пия айрян от скир, за да си набавя протеина и хапвам накиснати ядки между храненията. Един път седмично (обикновено неделя) ядем пица и си позволявам някакъв плод. Опитвам се един-два пъти в месеца да ям и риба (припомням, че не ям никакво месо по принцип). Един-два пъти в месеца ми се прияжда и някакъв чипс/снакс, но се опитвам да избягвам боклуци. Откакто съм бременна, единственото сладко сладко, което съм си позволила е 2-3 пъти да си взема сладолед от Лидъл и то в първия триместър.
Предвид колко редовен си ми беше стомахът, се надявах да се размина със запека, уви не. Мъка стана и там.
Коремът ми расте по-бързо, отколкото успявам да се приспособя към него. Много ми стана неудобно да спя, а то освен да лежа друго не правя, така че основно там ми пречи.
Мисля, че освен на корем не съм качила другаде. Стартирах 49.5кг, сега съм 53.5. Някои ще кажат, че е малко, но бебоците си растат добре, моите изследвания, които правим всеки месец, също са добре, така че за това не се притеснявам.
