19мм. Да, не е добре, но на този етап сякаш се радвам, че не е по-зле.
Предварително си бях подготвила багажа за болницата, за да може направо да отивам натам после, но решихме да остане за другата седмица. Бебоците са си супер. Майка им, обаче, не може да каже същото 😅. Към вече съществуващите ми симптоми като тежест, задух, запек, сърцебиене, кървене на носа…прибавяме и киселини - нещо, което никога не съм имала през живота си и трябваше 2 седмици да се чудя какво ми има и да почна да ровя в интернет, за да установя, че е това. И без това ми беше трудно да ям, а сега направо клони към невъзможно. За да е още по-забавно пък започнах да се будя нощем озверяла от глад и след подробно изчисление на калориите, които приемам и трябва да приемам, установих, че на тоя етап вече изоставам с едни 5-600 калории (оказа се, че приемам към 1600, а трябва да съм на около 2200), та спасението ми е да се обърна към калорични, но “необемни” храни като ядки и фъстъчено масло примерно.
Все по-трудно ми става да си контролирам апетита за плодове. С такова нетърпение чакам да стане неделя, за да си позволя няколко парчета диня. А за кафе и вино няма да споменавам. Бленувам да изпия чаша кафе и да си припомня вкуса на една бисквитка или парче шоколад. През ден през два сънувам как отивам да раждам и си мъкна в багажа пакетче 3в1 и чанта с плодове и разправям на всички как “утре” ще пия кафе 😅.
Към момента (25-та седмица) съм качила 6.5кг на корем, но пък за сметка на това той буквално се увеличава ден за ден. Вече почнах сериозно да се притеснявам как ще го износя (*излежа) до края.
