Прегледът ми беше на 28 юли (вторник). Шийката беше 23мм. Отново ме изпратиха към болницата още същия ден, този път за 5 дни, които уви се оказаха 6 (понеже ме приеха късно във вторник (около 20:00 часа), реално този ден не го брояха и ме изписаха в понеделник). Докторката ми искаше да се консултира с нейни колеги и да решат дали в петък да правим серклаж или не.
Първите два дни бях сама в стая, за което бях много благодарна, тъй като определено не исках публика за нервния срив, който ме съпровождаше през този период от престоя. На третия ден вече доведоха още две момичета, което принудително преустанови среднощния ми рев. Този път бях подготвена с много храна, възглавница, тоалетна хартия и сапун.
Първите три денонощия бях нон-стоп на система…на втория ден вече толкова се бях схванала, че нямаше нещо, което да не ме боли. Редувахме Гинипрал с магнезий или другояче казано - силно сърцебиене с изгаряща топлина. На третия ден започнах сама да си усилвам системите, за да мога да ги наваксам и поне да мога да спя без тръби.
Бяха решили, че няма да шием. Два пъти в месеца щях да влизам за системи и да се надяваме да задържим дължината.
В събота направихме преглед, който, уви, ме потисна още повече. Шийката беше 21мм. Надявах се да се отпусне като предния път. Освен да ми сложат възглавница под дупето и да измъчват допълнително кръста ми с нея, казаха че няма какво повече да направим. Всичко ме болеше зверски…трябваше да лежа почти през цялото време в една и съща поза заради системата, защото малко да мръдна и тя спираше да тече, а сега и с тази възглавница направо воля за живот не ми остана.
