2.09.
11мм. 28 седмица и 5 дни. Отново сме в болницата. Този път вече с болки и контракции.
Днес е сряда, започнаха като болки в кръста в петък през нощта. В неделя отново и във вторник отново. Първоначално си мислех, че просто ме боли кръста от неудобно лежане, но като го обясних на докторката, каза че са си вид контракции ии ме запъти пак към болницата. Решихме да бием и кортикостероидите за дробчетата вече. Ясно е, че съм в паника отново. Цифрата пада все повече. Последно се молех за 32-ра, сега ме е страх дали и до 30-та ще успеем. 🥲
Този път уцелих някакъв час пик и бум на раждащи. Като пристигнахме нямаше никой пред приемния, но това не пречеше да си почакам поне час отпред. Накрая ме съжалиха (срам не срам аз си бях легнала на пейката пред кабинета) и ме вкараха в стая да си лежа, докато успеят да ме хоспитализират официално.
Към 17-18:00ч успяха да ме вместят, но поради липсата на стаи, си останах в тази “временната” - 5 легла, въртележка от съквартирантки и липса на хладилник, което, както знаем, е огромен проблем за мен, предвид, че си осигурявам храненето от вкъщи. Наложи се постоянно да моля персонала да ми носят и прибират храната в техния служебен хладилник.
Първата нощ беше тежка. От 5:30-6:00 ме почнаха болки в гърба, които минаха и в корема. В 7:00 вече берях душа, казах на една акушерка, тя ми каза да съм чакала визитацията. На визитацията в 8:00 бързаха да си ходят, но аз хванах единия доктор, викам моля те някой да ме види само дали не раждам, поне да знам, че не са тръгнали гадинките, пък ще си го търпя.
Върна се след 30 мин. Води ме в приемния, там хоспитализират някакво момиче, той й вика не се обръщай, че ще видиш гола жена и ме слага на магарето зад нея 😆. Десет човека още вътре се мотаят. Вика още ти е 11мм, най-вероятно ако проверя с ръка ще имаш и някакво разкритие ама не искам да ти дразня шийката повече. Ся ясно е, че ще родиш рано, ама няма да е днеска дишай 😆.
Втората нощ беше още по-зле. Започнаха болезнени спазми на интервали от минута-две.
~3:30
…
3.42
3.45
3.45
3.47
3.48
3.48
3.49
3.50
3.53
3.54
3.56
3.58
Вече плувнала в пот тръгнах по коридорите да търся някой. Включиха ми система. Регулярността остана, но болката понамаля.
4.11
4.13
4.13
4.14
4.16
4.17
4.18
4.19
4.20
4.22
4.22
4.23
4.25
4.26
4.27
4.27
…
4.56
~5.10 - от ниско долу преминаха горе под ребрата. Като болка отново се засилиха
…
5.51 поотшумява
6.01 май спряха, остана лека тъпа болка в гърба и високо в корема
6.10 болката слезе в кръста, вече доста по-лека и поносима.
Преместиха ме най-накрая в друга стая.
Трета нощ. Болка в гърба към 22:00, тръгва към страните и корема под ребрата. Слагат ми система и ме отпуска. Към 3:30 и към 6:30 пак така за по половин час някъде.
Системите, които ненавиждах, сега нямах търпение да ги сложим. Ужасявах се да се прибера, но нямах право на повече пътеки, а на платено искат по 100 евро на ден. Докторката ми също беше против да се прибирам, та каза, че ще говори с началника на отделението, дали има вариант да остана.
Отпуснаха ми още 5 дни, слава богу. Недостатъчно, но пак е нещо.
Прекарах общо 12 дни в болницата. До момента за всичките ми хоспитализации бях сменила 22 съквартирантки и изпроводих 4-5 бебета 😅. Тайничко завиждах на момичетата, които си идваха на термин да раждат и се прибираха с живи и здрави бебчета. А аз всяка вечер се молех да спечелим още един ден.
Два дни преди да ме изпишат, ме информираха, че вече имам и фунелиране. В деня на изписването на тоновете машината изчерта цяла планинска верига от контракции. До мен момичето беснееше, че не я пускат да си ходи, а аз роних сълзи, че трябва да се прибера. Разбрахме се при най-малкото неразположение да се върна веднага.