Прекарах безаварийно 10 дни вкъщи. Извиках майка ми от Габрово, общо взето да ми бъде роб, тъй като вече, освен за тоалетна, не ставах за нищо. Тя ми носеше да ям в леглото, “къпах” се с мокри кърпи в леглото, мих си зъбите в леглото… Косата си я миех сигурно на 20 дни вече и то лягах на кухненския плот и мъжът ми или мама ми я миеха на мивката. С две думи, като изключим, че ставах за тоалетна, живях като пълен инвалид. Всеки един ден умирах от страх, че зверчетата ще тръгнат да излизат. Исках поне до 32-ра седмица да избутам. За първи път нямах търпение да се върна в болницата. Паникьосвах се за всяко неразположение, което изпитам. Усещах голяма тежест и опъване, а понякога и болка там долу. Бях сигурна, че вече имам някакво разкритие. Вече просто исках да се предам, грам не издържах на цялото това напрежение, но всяка вечер хвърлях по една молитва за още един преборен ден и продължавах.