Йей! Събрали са ги в едно кувьозче, т.е. вече са на еднакви условия. Хич не им се стои тука на тия деца 😅.
Най-накрая несериозният ми мъж благоволи да ми донесе помпата 😅. Тук ме е срам да си призная каква екзистенциална криза преживях, докато се накарам изобщо да го доближа това нещо до гърдите си. Някак цялата концепция нещо да ми тече от зърната ме ужасяваше. Та с помпата прекарахме доста време само да се гледаме. Най-накрая събрах кураж и я сложих. Почти веднага я и махнах. Мамка му, това защо боли. Докато правих втори нескопосан опит да я свърша тази работа, дойде неонатоложка, заради съквартирантката ми. Видя ме, че се мъча да направя и аз не знам какво и дойде и ме стисна.
-Ау де!
-Да, да…слязла е кърмата. Давай така на 3 часа по 15 минути.
И това беше. Къде на 3 часа по 15 минути. Аз едва 15 секунди успявах да го изтърпя. Отново изпаднах в размисли. Защо да правя нещо, което ме боли, предвид, че децата не са при мен. Защо да се мъча на 3 часа и да я хвърлям или замразявам. Защо, защо…?! Ии деня си мина, без да докосна помпата отново.
В късния следобед ме заболя зверски главата. А за гърба да не говорим. Болеше ме повече от корема. Ама нормално…не е стоял изправен от 8 месеца.