Събудих се през нощта от болка в гърдите. Бяха подути, огромни, твърди. Не знаех какво точно трябва да правя, но взех помпата и започнах да мъча да изкарам нещо от там. Нямах особен успех. Излязоха няколко капки. Започна и главата да ме боли отново. В един момент стана толкова силно, че взех аналгин, без да се замисля пречи ли на кърмата. Ами, оказа се, че пречи. Може да се приема парацетамол или паракофдал, но не и аналгин. Сега трябваше да изчакам 24 часа преди да мога да я събирам.
Дойде време и да си ходя. Окончателно вече. Общо прекарах тук 24 нощи, смених 26 съквартирантки и един господ знае колко системи 😅.
Оправихме болничния. Реално аз така и не влязох в тези 45 дни преди раждане, та минах направо на следващия, който е 42 дни и се отпуска от болницата. Следващия, който е 135 дни, се отпуска от педиатъра на децата.
Минах да видя шушките. Добре са си. Сърцето ми се късаше да си тръгна и да ги оставя тук. Но може би е за добро. Вкъщи нищичко не беше готово. Всичко беше по кашони и чували. Тепърва трябваше да подготвя жилището за тях. Тепърва трябваше да подготвя себе си за тях. Чувствам се като прохождащо дете, което тепърва ще се учи да стои изправено.