24.09
Шеста хоспитализация. Дължината на шийката нямаше значение вече. Беше се изгладила и имах разкритие от 0.5-1см. Съвпадение, съдба или предизвикано от пътуването до болницата, но първата вечер още се превих от болки, които така и не спряха.
На втория ден тапата ми падна. Таймерът беше пуснат. Колко имах - час…ден…седмица? Никой нищо не можеше да ми обещае. Бях на системи денонощно. В събота започнахме нов курс с кортикостероидите. Вечерта даже ме поотпусна и болката. Докторката ме прегледа, всичко си беше все така. Успокоих се малко…първо, че вероятно ще поспя тази нощ и второ, че, може би, може би ще успея да устискам още няколко дни, поне да минем стероидите.
В 1:30 се събудих от спазми в кръста. Повиках ги да ми сменят системата. Към 5:00 вече ревях от болка…спазмите бяха на около 5 минути, държаха по минута и едва се търпяха. Отидох до тоалетна, имах и зацапване. Извиках ги отново. Засилиха ми системата, направихме тонове и кардиограма. През това време докторката ми дойде. Прегледа ме и излезе. След минути се върна:
-Кога си яла?
-Към 22:00.
-Добре, събираме екипа.